Чувал съм, че изнасилвачите побеснявали, ако жертвата им вика и

 

Чувал съм, че изнасилвачите побеснявали, в случай че жертвата им вика и се дърпа. А пък други изнасилвачи, в случай че жертвата им вика, се възбуждат още повече. И в двата случая обаче става дума за обезчестяване, за перверзия и за възприятие за непълноценност. 

Нещо такова се получава и с приемането на еврото. 

Поразен съм, само че към този момент съм изцяло наясно, че живеем в медиен концентрационен лагер. Такъв „ синхрон “ на централните малките екрани и средства за всеобща информация мъчно може да се види някъде по света. Свободата на словото е парцал – парцал, овъргалян в тинята на идеологията. А другите гледни точки са единствено една права линия. 

Не знам по какъв начин си я показват тая работа, само че са ни подкарали към еврото, както в миналото българите са подкарвани в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, както е имало потурчване и промяна на религии, както е имало възродителен развой и както постоянно е било по нашите земи – с кола по главата. И с дулото на пушката – в ребрата. 

Сега - с бодливата тел на тв приемниците. 

Някой ден водещите от тв приемниците несъмнено ще съжаляват, несъмнено ще ги е позор, тъй като обслужват безсрамието да запушиш на хората устата. Дано фишовете от заплатите им да си костват. 

Не ме интересува президентът. Не ме интересуват партиите, които поддържат или не поддържат референдума. Интересува ме паническият боязън от колебаещия се, от съмняващия се човек. 

Нашето подозрение и съмнение ги вбесява и те желаят да ни запушат устата и да ни свидлив за гушата, тъй като самите те в никакъв случай не са се колебаели, тъй като постоянно са били на вярната и мощната страна – в миналото, в този момент и напред в бъдните епохи. Колебаещият се човек е зложелател на властта, той не би трябвало да гласоподава, не би трябвало да бъде питан за нищо – той би трябвало да бъде изолиран и вързан, до момента в който спре да се колебае и се поклони.

Приемането на еврото към този момент е обезсмислено. Насилието, с което го постановат, го обезсмисля. 

Днес гледах някои от фигурите, които защитаваха еврото – Иван Костов, Филип Димитров, Калин Янакиев, Левон Харпарцумян, и си помислих – боже, какъв брой наслойка има по нашия живот, боже. Колко изтощение и ръжда…

Не знам дали президентът ще направи партия, не знам с кои хора ще я прави, в случай че реши да я прави. Партийната система е бита карта. И е бита карта точно тъй като нашата политическа система е игра с белязани карти. Кървав покер на самозабравили се прислужници. 

Срамувам се от управлението на Българската социалистическа партия. Халал да са им министерските постове, само че ми е жалост за тях. И се срамя от всички, които мислят само за себе си. И не се съмняват, че това е най-правилното на света. 

Срамувам се и от личното си изтощение, и от невъзможността и ние да можем да кажем две думи на тези, които не стопират да ни приказват. 

Ако знаят единствено какви вреди предизвикват на Европейския съюз и на еврото нашите еврограничарски кучета, биха си затворили устата и подвили опашките. Но няма да го създадат, тъй като без кокал в устата техният живот губи смисъл. 

Помнете какво се случва, помнете кой какво ви предизвиква, по какъв начин ви мачка и гази, по какъв начин ви унижава и по какъв начин не ви бръсне нито за стотинки, нито за евроцентове. 

И продължавайте да мислите, да се съмнявате и да не вярвате, че други знаят къде е Раят, а вие – не. Защото вие сте слепи, а те са с по три очи.

Николай Милчев